Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП/ ГЕРБ: Европа трябва да се върне на гражданите

Групата „Спинели” ще търси широка подкрепа за проевропейски федерален дневен ред

Oгромното предизвикателство за преодоляване на последиците от Втората световна война доведе до първите по-сериозни стъпки за обединение на нашия разделен тогава континент. Начело на тези стъпки бяха визионери като Роберт Шуман, Жан Моне, Конрад Аденауер, Алтиеро Спинели и др. Преодоляването на сегашните предизвикателства като икономическата и финансова криза, евроскептицизъм и национализъм създават необходимост от нов тласък на европейската визия. Групата „Спинели”, сформирана на 15 септември т. г., си поставя точно това като цел: засилване на общностния метод във функционирането на ЕС.

– Г-н Ковачев, колко са членовете на групата „Спинели” и какви са стремежите й?– Инициаторите на групата са убедени проевропейци, сред които са личности като Елмар Брок, Жак Делор, Марио Монти, Ги Ферхофщат и др. Бих искал ясно да подчертая че групата няма политическа насоченост. В нея членуват хора с най-различни политически пристрастия, обединени от желанието си да работят за по-интегриран ЕС. Същевременно, чрез групата се изгражда и мрежа от политици, граждани, членове на ЕП, желаещи да допринесат за една по-силна и обединена Европа, с повече общностни компетенции, особено в сферите на икономическата политика, финансовия контрол, общ федерален бюджет, финанси, обща външна политика, сигурност и отбрана, както и  образование. Групата „Спинели” ще работи в синхрон с всички други проевропейски организации, като Съюзът на европейските федералисти, и ще търси мнозинство в ЕП, което да даде тласък на проевропейски федерален дневен ред. Всеки гражданин, който желае да подпише манифеста на сайта на групата (http://www. spinelligroup. eu/) е добре дошъл да се включи в нея.– Как според възгледите на новата група ще се развива и разширява Европа през следващото десетилетие?– Европейският съюз обединява държавите, споделящи еднакви ценности – солидарност, справедливост, свобода, така че що се отнася до географското разширяване, вратите на ЕС са отворени за европейските държави, които споделят тези ценности и изпълняват всички критерии за членство. Относно компетенциите, с които ЕС разполага за да ускори вътрешната си интеграция, групата „Спинели” ще търси широк диалог с гражданското общество и ще го включи в обсъждането на амбициозни и смели теми като бъдещ федерален бюджет на ЕС със собствени средства, европейски сили за сигурност, обща образователна политика. Ние смятаме, че трябва да се даде тласък на желанието на гражданите за по-силна Европа, като по този начин се защитават общоевропейски интереси. Европа трябва да се върне на гражданите. Европейският съюз не е проект на политическите елити, а на гражданите и отговаря на желанието на мнозинството от тях за повече европейски компетенции.– Какви са основните пречки за прилагането на федералистката идея в Европа? Какъв път трябва да се извърви и в каква посока виждате повече последователи и партньори на идеята?– Разбира се, ЕС не е  хомогенна национална държава, а за момента е наднационална структура с елементи на федерално управление. Затова мотото на ЕС е “Единство в многообразието”. Европа е богата на различни култури, езици и традиции, които  трябва да бъдат уважавани и тяхното запазване да бъде гарантирано. Поради това механично прилагане на модела на САЩ не е възможно на нашия континент. Трябва да търсим иновативни методи на интеграция и да гарантираме запазването на националната идентичност на страните членки, като този процес върви паралелно с ефективното и силно европейско управление. Политиците трябва да се вслушат  в желанието на гражданите за повече Европа.– Възможно ли е да има „повече Европа”, когато отделни общности в европейското общество се чувстват изолирани или са застрашени основните им човешки права? Какви са идеите на групата по отношение решаването на „ромския въпрос” в Европа?– “Ромският въпрос”, за който се изговори много през последните седмици, е добър пример за нуждата от по-нататъшна политическа, икономическа, социална и образователна интеграция. Решение може да се намери само в координирани действия на ЕС и страните членки. Трябва ни общоевропейска стратегия, която да даде насоките и да заложи на съвместното действие за разрешаването на това предизвикателство. За съжаление понякога въпросът с ромите се използва за популистки цели. В целия политически спектър сме единни, че всички граждани на ЕС имат еднакви права и задължения. Но много често този въпрос се разглежда само през призмата на правата и привилегиите, без да бъдат взети под внимание задълженията и отговорностите. Не можеш само да очакваш нещо от обществото, трябва и да даваш. Солидарността е двупосочна улица.– Смятате ли, че механизмът за подкрепа на еврото е позитивна проява в осъществяването на федералистката идея? Как този механизъм може да се разшири и към държавите в ЕС, които не членуват в еврозоната?– Общият пазар е гръбнакът на ЕС. За успешното му функциониране е необходима хармонизация на икономическите и монетарните политики. Общата валута е голяма крачка в тази посока – крачка, в която преди 20 години никой не вярваше. Нормално е в условията на такава криза валутите да са под натиск и тук е мястото да кажа, че ЕС и държавите от Еврозоната създадоха необходимите механизми за подкрепа на еврото. Преди кризата съществуваше механизъм за подкрепа на националните валути със заем от ЕК до 60 млрд. евро. Тази възможност остава, като към нея се прибавят още 440 млрд. евро, гарантирани от страните от еврозоната за подкрепа на единната валута, т. е. съществуват механизми за подкрепа на всички държави членки. Освен това се очаква на 29 септември ЕК да излезе с пакет от мерки за финансовите регулации, който има за цел да намали макроикономическите дисбаланси в ЕС.– Съгласен ли сте с мерките, които ЕК предприема по отношение на икономическата и финансовата регулация?– Финансовият пакет, приет тази седмица на пленарната сесия на ЕП в Страсбург, е изключително важна стъпка в посока на финансова стабилност и сигурност в Европа. С него се полагат основите на напълно нова структура в областта на финансовия надзор. Създават се нови европейски надзорни органи, които ще следят за риска във финансовата система и ще могат да налагат правно задължителни мерки спрямо финансовите институции на пазара. Също така те ще могат да оценяват рисковете на специфични финансови продукти на базата на общи индикатори, като така ще се следи за уязвимостта на трансграничните финансови институции. По този начин се създава една общоевропейска наднационална система за финансова сигурност, от която всички граждани на ЕС имат нужда, за да не се повтарят кризи като сегашната.– Какви активни действия може да приеме групата „Спинели”, за да стане национализмът в Европа наистина забравена част от миналото?– Аз не мога да говоря от името на цялата група. Моето мнение е, че обща рецепта срещу надигналия се национализъм няма. Във всяка страна ситуацията е специфична. Национализмът е насочен срещу имигрантите и малцинствата – етнически, религиозни и др. Национализмът се явява там, където има политически вакуум. Както в природата всеки вакуум се запълва, така и когато традиционните партии са слаби, националистите имат превес. В Западна Европа това е заради имигрантите, злоупотребата със социални плащания и т. н. Екстремните течния се появяват винаги, когато политиците не могат да дадат адекватен отговор на желанията на гражданите. От историята знаем обаче, че национализмът никога не води до нищо добро.– Очертават ли се вследствие на икономическата и финансовата криза обществени нагласи за по-обединена и съпричастна Европа, според вашата група?– Големите предизвикателства като кризите и конфликтите дават тласък на идеята за обединена Европа. Именно сега е моментът да се търси по-широк консенсус и по-висока степен на съгласие относно бъдещото ни развитие. В период на криза и несигурност със своя вот за Европейската народна партия повечето граждани на Европа избраха социалната пазарна икономика и отговорната политика в областта на климата и енергетиката. Дневният ред трябва да бъде ориентиран към промяна, защото координацията не е достатъчна, нуждаем се от цялостна европейска концепция за една по-съпричастна и единна Европа. В моменти на криза икономиката трябва да се основава на една по-етична, по-здрава, по-отговорна финансова система. Трябва да се отдели специално внимание на социалното измерение при вземането на решения: социалният елемент е водещият в изграждането на образа за една солидарна Европа.– Какви са специфичните цели на Съюза на европейските федералисти в България, чийто председател сте вие?– Основната ни цел е да поддържаме и насърчаваме проевропейския дебат в българското общество, включвайки всички – политици, неправителствен сектор и граждани, и организирайки различни мероприятия. Ще ви дам пример с идеята за обучение по проблемите на ЕС във всички училища в Европа. Моят колега от ГЕРБ в ЕП г-н Емил Стоянов като член на Комисията по култура и образование е инициатор на тази идея.– Как лично вие виждате „след-национална Европа”?– Според мен федерацията е по-подходящата форма на обединение, отговаряща на днешните предизвикателства. Тя е не просто сбор от държави. Федеративният съюз се основава на една конституция. Общите държавни органи дават възможност за по-голяма гъвкавост, оптимална ефикасност и най-вече откриват по-широки перспективи пред процесите на интеграция и координация при постигане на общите цели за максимална ефективност и взаимен контрол. ЕС е уникален проект. Нямаме аналог в историята, така че трябва да сме единни в многообразието си и да търсим подходящата формула.

.
Визитка
Aндрей Ковачев е евродепутат от ГЕРБ, председател на българската делегация в ЕНП. Член е на Комисията по външни работи, Подкомисията по сигурност и отбрана и на Делегацията за връзки със САЩ в Европейския парламент. Завършил е университета в Саарланд, Германия, и е доктор на природните науки. През 1998 и 1999 г. е сътрудник към кабинета на депутат от ЕП. Бил е търговски директор за България на шведската  фирма “Алфа Лавал Агри/Тетра Пак”, директор за ОНД на американската компания “Джон Дир Интернешанъл”. Шест години работи във фирмата “Eлсевир B.V./Амстердам” като регионален директор за Централна и Източна Европа и страните от ОНД.  Владее английски, немски, френски, руски и испански език.
Advertisements
Публикувано в Без категория. Leave a Comment »

КОНКУРС ЗА ЕСЕ НА ТЕМА „МОЯТ ПЪТ В ЕВРОПА“, СЪВМЕСТНА ИНИЦИАТИВА НА ФОНДАЦИЯ БЪЛГАРСКА ПАМЕТ И ЕВРОДЕПУТАТИТЕ ОТ ЕНП – МАРИЯ НЕДЕЛЧЕВА И Д-Р АНДРЕЙ КОВАЧЕВ

Фондация Българска Памет, съвместно с българските евродепутати Мария Неделчева и д-р Андрей Ковачев от групата на ЕНП (ГЕРБ) – обявяват конкурс за есе на тема „Моят път в Европа“ за ученици от 9-12 клас в над 50 училища от Благоевградска област. Участниците трябва да развият в есеистична форма вижданията си относно своето бъдеще като граждани на Европейския съюз.

Идета на конкурса е да се даде възможност на учениците да споделят своите мечти и разбирания, както и да дискутират темите относно собствените си перспективи за развитие в общия европейски дом. Надяваме се да поощрим младите европейци да изразят собствената си гледна точка, както и да споделят вълнуващи и важни неща, които Европа трябва да научи за тях.

Критерии за оценяване:

  • Авторски текст, изразен в есеистична форма
  • Оригиналност в изразните средства
  • Спазени срокове и изисквания
  • Спазени норми на българския правопис
  • Посочено име, клас, училище и телефон за обратна връзка

Отличените във финалния кръг ще имат възможност да посетят Европейския парламент в Брюксел по покана на евродепутатите Мария Неделчева и д-р Андрей Ковачев. В рамките на организираното посещение те ще представят идеите си под формата на седемминутна презентация и ще дискутират разбиранията си относно общите за европейското семейство ценности и приоритети. Надяваме се инициативата да допринесе за изграждане на едно ново самочувствие у младите хора, чрез осмисляне на европейските ценности и непосредствено запознаване с перспективите на бъдещето в Европейския съюз.

Краен срок за изпращане на творбите – 20 октомври, 2010 г. на ел. адрес: myeurope@bgmf.eu

БЛАГОДАРИМ ЗА ИНТЕРЕСА И ЖЕЛАЕМ УСПЕХ!

Публикувано в Без категория. Leave a Comment »

Д-р Андрей Ковачев: 22 септември е една от датите в българската история, зареденa с много вдъхновение, гордост и заслужено самочувствие

Скъпи приятели,

22 септември е една от датите в българската история, зареденa с много вдъхновение, гордост и заслужено самочувствие. На този ден през 1908 година е обявена Прокламация за българската независимост – княжеството става царство и България отхвърля васалната си зависимост от Турция.

Провъзгласената българска независимост е естествено продължение и завършек на процеса, свързан с установяването на самостоятелно държавно съществуване. С този акт не само се отричат тогавашните ограничения в международния статут на България, но страната се налага като субект в международните отношения. Субект, с когото се съобразяват всички европейски страни.

На тази дата ние трябва да гледаме със самочувствие заради дързостта и категоричността на тогавашната политическа класа да защити националния интерес. Това е подвиг, с който ние – българите, показваме волята си да поемем съдбата си в собствени ръце и да покажем пред Европа и света, че заслужаваме своята равноправност сред останалите европейски страни.

Това историческо събитие е предпоставка за силния икономически и социален подем на страната по това време и същевременно утвърждава нейния престиж на международната сцена. Днес, поглеждайки назад, трябва да съумеем да извлечем поуките от това събитие и да продължаваме да градим и съхраняваме българската държавност в новото демократично общество като пълноправни членове на Европейския съюз.

Публикувано в Без категория. Leave a Comment »

Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев: Френският случай се използва на европейско ниво от левите, които не харесват правителството на Саркози (четвъртък, 16 септември 2010 vsekiden.com)

Г-н Ковачев, вместо страстите около експулсирането на българските и румънски роми от Франция да се успокояват, напрежението в последните дни продължава да ескалира. Защо се стигна до това прехвърчане на искри между Брюксел и Париж?

За съжаление е така и основната причина е, че някои френски министри не се съобразяват с позицията, която заемат и с терминологията, която употребяват. Нямаше нужда от такова нагнетяване на обстановката. Нужен бе съвсем конструктивен и експертен диалог да се води за това какво трябва да правят страните-членки и какво ЕС, за да може това население, което е около 11 милиона на нашия континент, а около 9 милиона от тях са граждани на ЕС, да бъде интегрирано в нашите общества – в България, Румъния, Унгария, Испания, където ромите са в по-големи, компактни групи. За мен е важно, не спорът между Франция или някоя друга страна-членка и Комисията, а какво практически ще направим, за да могат както мнозинството, така и малцинството да живеят един нормален, достоен, човешки живот. За тази интеграция трябва да има желание както от страна на мнозинството, така и от страна на малцинството.

Много важно е да не прехвърляме само отговорността на Европа или само на страните-членки – трябват общи усилия. Не трябва да бъдем лицемери да казваме, че сега ще направим една стратегия и след няколко години ще имаме успех. Не, това е дълъг процес, това население е от стотици години на нашия континент и ние – политиците, но на всички нива, и неправителствените организации трябва да работим в синхрон, за да може да постигнем тези цели. А те са: образование, здравеопазване, достъп до трудовия пазар и гарантиране на еднакви права и задължения. Подчертавам и задължения, защото не може да има само права. В едно солидарно общество твоите права свършват там, където започваш да нарушаваш правата на другите.

С всичко, което се изговори от комисар Вивиан Рединг и от френските власти не се ли превърна този социален въпрос за интеграцията на ромите в политически?

Това, за съжаление, е така. Аз още на пленарното заседание в Страсбург миналата седмица, когато дискутирахме въпроса, казах, че призовавам политиците и колегите да се въздържат от партийна или политическа полемика на тази тема. Темата за малцинствата – независимо дали става въпрос за ромското, или за друго, или темата за правата на човека не са подходящи за партийни битки или пък, като използваме инструментариума на тази тема, да нападнем едно или друго правителство, което не ни харесва. Винаги съм го казвам и ще продължа да го повтарям, че тук трябва да търсим обединяващото, да не се разделяме по партиен признак, защото правителствата се променят – те са леви, десни или центриски, проблемът остава.

Проблемът не може лесно да бъде решен без интегриране на това население. Що се отнася до България, ние имаме отговорна позиция по този въпрос. Само преди няколко месеца правителството прие Втора рамкова стратегия за интегриране на ромската общност в българското общество. Тази стратегия залага на вече посочените от мен четири компонента – достъп до образование, здравеопазване, трудов пазар и жилища.

Вашият призив за въздържане от политическа полемика звучи прекрасно, но защо не успяхте различните политически групи в ЕП да се обедините около една обща резолюция по въпроса?

Не е голяма тайна какво попречи. Попречи желанието на някои непременно да посочат някой виновник, някой, който е нарушил правата на хората, като се взе като лозунг само първата част от гражданското солидарно общество – правата на всеки човек, и се позабравиха малко задълженията. Никой не може да обвинява някоя група или малцинство по какъвто и да е признак – етнически, религиозен и др., за нещо, което смята, че те са виновни. Всичко е на индивидуална основа.

Ако някой е нарушил законите на дадена държава, то тя има право да действа по Директива 38 от 2004 г. за свободно движение на граждани, като чрез индивидуален подход има правото за поиска връщането на съответния гражданин в родната му страна. Не може да се говори за групов подход, най-малкото на етнически принцип. Аз смятам, че френското правителство си понася негативите от грешките, които са направили техни служители. Те ще имат да се обяснят и да се оправдаят, ако трябва, за каквото са извършили. Но за мен е абсолютно грешно да задълбаваме в тази посока. Трябва да търсим проблема, който е сериозен, който не от вчера или днес, не е и от тогава, когато България е станала член на ЕС, а от много по-отдавна. България е толерантна държава. В нея са намирали убежище много гонени от други държави етнически групи. България се отнася с голяма доза толерантност към всички малцинства, така че нашето общество трябва да направи усилията да интегрира и ромското малцинство.

Неприятният резултат от цялата полемика по ромския въпрос е, че отново България е във фокуса на европейското политическо и медийно внимание с нещо негативно, като дори се възродиха старите възражения относно приемането ни в ЕС. Можете ли да успокоите появилите си опасения, че този проблем би могъл да ни попречи за предстоящото ни присъединяване към Шенген?

Този проблем няма връзка с Шенген. Аз лично имах възможността да говоря с френския държавен секретар по европейските въпроси Пиер Льолуш по този въпрос. Отговорът му беше, че към България няма никакви претенции и Шенген не е свързан с тази дискусия. Между другото, това е абсолютна практика от приемането на България в ЕС, и то не само от Франция. Повече са българските граждани, върнати от Белгия, отколкото от Франция за същия период, за който в момента говорим. Имаме 46 случая от Белгия, и 41 от Франция. Имаме и други случаи на върнати български граждани от различни страни-членки, независимо дали принадлежат към малцинството или мнозинството.

Подходът е индивидуален. Френският случай се използва на европейско ниво за реализиране на политически желания – предимно на левите, които не харесват правителството на Саркози. Според мен, това не е нашият дебат. Нашият дебат е да има еднакви права и задължения за всички европейски граждани и те да бъдат третирани по един и същи начин. Благодарен съм на всички български колеги, че застанахме заедно и лобираме в текста на резолюцията да бъде изрично казано, че тази дискусия за ромите в Европа, няма отношение към приемането на България в Шенген. Продължавам да съм оптимист, че това ще се случи през 2011 г., за да може от 2012 г. да влезе в сила.

Като изключим полемиката около ромския въпрос, самият вие предизвикахте дискусия заради инициативата си да организирате в Брюксел, конференция, посветена на жертвите на тоталитарния режим.

Да, действително получих много отзиви в последно време. Едни са много радостни от тази инициатива, други питат дали това е най-важният проблем сега да се занимаваме със стари истории. Аз мисля, че за нашето достойнство и утвърждаването на нашия авторитет е хубаво да се знае обективната истина. Когато казваме, че ние сме равноправни членове на ЕС, можем с високо вдигната глава да кажем, че България също не е била безучастна и е дала много жертви в съпротивата срещу тоталитарния режим.

Трябва да направя едно важно уточнение. Аз не искам да влизам в броене на жертвите от преди 9-ти септември и след това, в полемика кой е бил по-жесток и кой по-малко. Конференцията ще бъде разделена на три основни панела. Целта на първия е да се отдаде дължимото уважение на пострадалите особено в първите години след 9-ти септември. Някъде около 10-15 души, които са все още живи, ще дойдат в ЕП и ще разкажат спомените си това, което се е случвало. Във втория панел участват млади изследователи от групата на проф. Знеполски. В третата част ще представим един мой проект за Желязната завеса или продължението на Берлинската стена, както аз казвам, за това какво се е случвало по българската граница по времето на социализма.

Не се ли нагърбвате с доста тежка задача – да преосмисляте част от историята? Смятате ли, че сме се отдалечили достатъчно от тези събития, за да погледнем без емоции на тях?

На политическо ниво 39-то Народно събрание каза своето отношение спрямо режима след 9-ти септември 1944 г. Така че всякаква реабилитация на тази дата е неуместна. Всякакви риторики, че било свалено фашистко правителство са абсолютно безпочвени. Трябва да се каже обективната истина, а не да се възхвалява една дата, която има директно негативно влияние за следващите 66 години. Все още това откъсване на България от демократична и цивилизована Европа продължава да има негативно влияние.

Публикувано в Без категория. Leave a Comment »

КОНКУРС НА ФОНДАЦИЯ “Българска Памет” ЕСЕТА НА ТЕМА “КАКВО Е ЕВРОПА ЗА НАС”

КОНКУРС НА ФОНДАЦИЯ „Българска Памет“

ЕСЕ НА ТЕМА

„КАКВО Е ЕВРОПА ЗА НАС“

Изготвил: Елвана Росенова Якимова

E-mail : elvana.iakimova@abv.bg

От град Доспат,

СОУ „Димитър Благоев“

„КАКВО Е ЕВРОПА ЗА НАС“

Истинско предизвикателство е да съумееш да разбереш какво е Европа. Едва ли някой може да твърди, че е способен да разгадае пълния потенциал на Европа. След присъединяването на България към Европейския Съюз е редно да си зададем въпроса какво всъщност значи тази общност за самите нас и с какво може да си бъдем взаимно полезни.

Европа – просто едно географско понятие. Обединена Европа – символ на новото, нa надежда за просперитет и по-добро бъдеще. Място за достойни хора.
Всеки народ е уникален – със своята култура, минало и настояще. Всеки човек е уникален – със своя характер, възпитание, умения. Уникален е и българинът.

За мен Европа е място,което предоставя на всеки човек огромно развитие във всяка сфера. Като ученик, който завършва средното си образование в България, пред мен Европа предоставя преди всичко възможност за качествено висше образование и специализация. Всички изброени предимства, които Европа и по точно Европейският съюз предоставя, съвсем естествено влияят и на българското мислене.Младото поколение, към което се причислявам и аз, вижда в тази нова за България общност една изключителна възможност за реализация и професионално развитие, за свободни контакти с хора от различни култури, обмяна на опит и традиции. Получавайки тази огромна сила, на нас се пада и трудната задача да съхраним индивидуалното в общностното,да намерим „единство в многообразието“.

Многоообразието е ключова характеристика за новия свят. Хората ежедневно откриват, че и те са различни- всеки със своите възможности и творчество. Всичко зависи изцяло от нас. Бъдещето е такова, каквото си го изберем сами.

Ние не искаме пред себе си граници. Искаме да бъдем част от обединена Европа, така както от континента Европа. А какво по-хубаво от това да станем част от нещо голямо и значимо, да докажем на всички, че можем да постигаме целите си, а след тях да си поставяме нови – в името на общото добро Ние сме умни и талантливи и можем да докажем себе си пред обединена Европа. Имаме интелект и способности, имаме какво да дадем на другите и то, без да загубим себе си. Затова мисля, че българинът е достоен гражданин на обединена Европа.

Представата ми за Европа е свързана и с нейните социални функции. За мен Европа е мястото, където са осигурени най-добри социални права за гражданите.

Мисля, че тя показва способност да еволюира чрез непрекъснатото подобряване и разширяване на правата на своите граждани. Според мен успехът на ЕС се крие в това, че наред с осигуряване на по-голямо жизнено пространство за капитализма, развива и своите социални функции.

За да е европеец човек трябва да е готов да същевременно да черпи от идентичностите на другите. При това не мисля, че крайният резултат би бил обща масова култура, а по-скоро нейното индивидуализиране – всеки ще е различно обогатен и уникален. Това поне е моята представа за Европа.

Важно е, където и да „отидем“, било то в Европа или НАТО, да си „останем у дома“, да си останем българи и да запазим българското в себе си, защото няма значение къде е попаднал човек, и  на Северния полюс талантливият и кадърен ще оцелее! Мисълта ми е, че мястото ми не е задължително и само в Европа. То е навсякъде, стига да имам няколко основни неща – образование, език, квалификация, самочувствие.

Аз съм родена в България, искам да живея в България и да изградя едно по-добро бъдеще в Европа за мен и моите близки. Аз обичам България, обичайте я и вие!

От нас, младите, зависи да представим България в добра светлина, защото ние се развиваме, но носим в себе си миналото на нашата велика история и използвайки това аз мога да кажа, че искам да изградя Европа като място за живот на много различни народи с различни нрави и ценности, но с обща идея за по – добро бъдеще. От нас зависи да покажем достойнствата на българите, защото и ние имаме какво да дадем на останалия свят.

Вече сме част от голямото европейско семейство. България е член на Европейския съюз. Осъществихме своята мечта да бъдем граждани на една нова и променяща се Европа. Членството ни в Европейската общност е задача не единствено на политическите сили, а на всеки от нас. Ние, гражданите на България, изграждаме Европа, нейното бъдеще сме, нейната еволюция. Ще се впишем достойно в духа на новото време, за да станем пълноценни обитатели на света!

Европа ни дава своя пример и опит, дава ни пътя и ключа към успеха. Но ние трябва да го заслужим и да докажем, че можем да оправдаем доверието. Европа е врата която е отворена за нас и ние трябва да се възползваме от този шанс  като пълноправна членка на това голямо европейско семейство.

Да бъдеш гражданин на Европа днес означава да бъдеш етнически толерантен, да пазиш националната си самобитност и съзнание, но и да уважаваш и зачиташ чуждите културни традиции. Картите се изтриват, границите се променят, но ние оставаме деца на Европа. И на края искам да завърша с една много хубава мисъл на Гьоте: „Който не познава отечеството си, няма мащаби за чуждите страни“!

Какво е Европа за нас?

Ервин Даутев, – 11 клас „Св. Паисий Хилендарски“ – с. Абланица

/есе/

Висок,строен,привлекателен младеж се зададе по алеята и спря пред грамадната порта на двореца на кралица Европа.Макар да изпитваше доста несигурност,дори страх той се приближи към огромните мъже,които стояха пред вратата като охрана.Подаде им белия плик,който държеше в ръцете си и те му направиха път да мине.

Младо момиче го придружи към вътрешността на двореца.По пътя си,той виждаше прекрасни зали,декорирани богато и пълни с произведения на изкуството.

Накрая момъкът стигна до една затворена врата,зад която се чуваше смях,разговори и тиха,приятна класическа музика.

Самата врата бе истинско произведение на изкуството.На нея бяха издълбани дванадесет звезди.Те бяха направени с такава прецизност,че изглеждаха досущ като тези,които огряват небосвода вечер.

  • – Нима това е плод на човешка ръка – замисли се той – и ако е така,то тези ръце ще да са били златни.

Той прекара още няколко мига,стоейки пред вратата,втренчен в написаното под звездите „Единни в многообразието“.

Вратата се отвори и пред него се разкри гледка,която не бе виждал досега.Младежът влезе в най – голямата,най – прекрасната,най – изящната и най – красива зала,която бе виждал в живота си.

Изведнъж в залата настъпи мъртва тишина,музиката спря и с нея смехът и приказките,които се чуваха преди това.Всички присъстващи загледаха новодошлия с огромен интерес.В сравнение с тях,той изглеждаше доста по – скромно.Мъжете бяха облечени в скъпи,луксозни и изискани костюми.Лицата им бяха с аристократични черти,излъчващи увереност и благородство.До тях стояха техните дами,една от друга по – стилни,окичени със скъпи бижута.

Но дори тази гледка не разколеба чужденецa.Той се запъти към средата на залата,където на златен трон седеше една жена.Тя бе възрастна,но все още не бе изгубила красотата си.Излъчваше мъдрост и величие,предизвикваше чувство за уважение и преданост.Владетелката бе облечена в разкошни дрехи,на главата й блестеше корона с дванадесет скъпoценни камъка.Най – големият рубин,който беше в средата,беше гравиран с думата демокрация.Той сияеше най – силно от всички и пръв грабваше окото на дръзналия да я погледне.

От двете страни на трона стояха по трима добре облечени господа,носещи имената Неподкупонст,Сигурност и Ред.От другата страна стояха Честност ,Справедливост и Прогрес.

Един човек обаче,стоеше непосредствено до възрастната дама и тихо разговаряше с нея.Той беше с внушителен външен вид и пръв съветник на кралицата.Отговаряше за икономиката и банковото дело.

Всички тези мъже,бяха направили една жива стена около нейно величество кралица Европа,имаща за цел да осигури нейния просперитет и стабилност.

Момъкът се приближи до нея,коленичи,целуна й ръка и каза,с развълнуван глас:

  • – Моите почитания Ваше Величество!Аз идвам от далечна страна,тя е малка,но една от най – красивите,има славно минало и е майка на един велик народ.Нейното име е България.Аз съм скромен пратеник на този народ,на който съм се заклел да служа с цялата си душа и сърце.

Ваше Величество,дълго се чудих какъв подарък да ви донеса от моята родина,който да бъде достоен за Вас.Докато обикалях скъпите софийски магазини не намерих нищо,което Вие да не притежавате в изобилие.Отидох в най – големите книжарници и библиотеки в страната ми,но не намерих книга,която да се мери по достойнство с вашата мъдрост!

След тези негови думи всички в залатана започнаха да се споглеждат учудено.

  • – Нима този чужденец е дръзнал да дойде тук,без дар за Нейно Величество?

Старата дама мълчеше,гледайки момъка благосклонно.

Тогава той бръкна в пазвата си,като с това привлече вниманието на мъжете около кралицата.

Чужденецът извади парче коприна,което бе сложено близо до сърцето му.В него бе завито едно бяло цвете.Държейки го в дясната си длан,така сякаш държи нещо живо и крехко,той каза,гледайки я в очите:

  • – Това е моят подарък за Вас! Това цвете носи името Еделвайс и се среща единствено и само в моята България.Расте на връх Вихрен,най – високият из между всички планински върхове в Пирин.И само най – смелите хора дръзват да опитат да се покатерят и да го откъснат.То е символ на борбеността,силата и величието на бълграския народ.То носи духът на планината,чистота на бистрите планински езера и мъдростта на вековните борови гори. Стойността на това цветенце не може да бъде заменена дори и с всички скъпоценни камъни и злато на земята,защото то носи в себе си нещо,което никой друг освен Бог може да сътвори – живот.Моля ви да приемете моя скромен дар,като символ на огромното ми уважение и почит към Вас – казвайки тези думи,той наведе глава и протегна длан към Владетелката.

В залата бе настъпила плашеща тишина,сякаш всички бяха спрели дори да дишат,слушайки с интерес всяка дума на чужденеца.

Тя внимателно взе цветето от момъка и го постави на малка копринена възглавничка.

След  това погледна момъка,но лицето й изглеждаше съвсем различно.Огряно от емоции,стоплено от искрените  думи на странника.

След  малка пауза,тя каза:

  • – С този подарък,ти странниче,спечели моето искрено уважение.От векове насам,не съм получавала толкова скъп и ценен дар.Това цвете стопли душата ми,пренасяйки всички твои ценности тук.Искрено ти благодаря! – след като каза това,тя свали от врата си една верижка със златно ключе.
  • – Вземи моя подарък – каза тя,протягайки ръката си – това е ключ от едно ковчеже.Ковчеже, в което са заключени най – ценните за мен неща.В него се намират всички европейски ценности,символи,знания и достижения.Там е събрана цялата мъдрост на европейската цивилизация.Вземи го и го отнеси в твоята малка страна.

Момъкът взе ключът и ковчежето и пое пътя обратно към дома.С грейнали и пълни с надежда очи,той нямаше търпение да се прибере в България.И всички тези километри,които бе изминал преди това,сега му се струваха като няколко крачки,които той трябваше да направи за да се прибере в своята родина,като носител на блага вест.

Това бе моята приказка за Европа.Това е Европа за мен – шанс за подобряването и развитието на България,но не в големия дворец, а тук в сянката на Рила и Пирин,в житните морета на Добруджа и богатите градини на Тракия.

Гюлбиес Хасанова Чаушева, 16год. Xб клас

СОУ „Св.Паисий Хилендарски

с.Абланица

какво е Европа за мен ?

Европа, за хората от почти целия свят, е смесица от култури, религии, история, нрави и националности, които са съхранили в себе си не само европeйския манталитет, а и красотата и изяществото на забележителностите и природните дадености. Европа е най- великият континент, ,,люлка“ на цивилизациите, майка на моята родина България. Винаги е ,,раждала“ големи умове, целеустремени и борбени личности. Европа е първоосновата на едно съвременно общество, и ако има някой, който да оспори това, нека се опита.

Европа не е празен лист, тя е книга, изписана на 27 езика. Ние, българите, сме част от нея и тя е част от нас. Живеем във време, в което масово се говори за равноправие на гражданите, за мир и любов, ,,не“ на войните и насилието – все неща, които звучат добре, но реално сме заобиколени от точно обратното. Насилието , жестокостта, парите, властта ръководят нашия живот – дори войната. Но мисля, че прогресът идва при определена цена. По принцип в живота е така – падения и възходи. Няма по- силна мотивация за обединяването на Европа от желанието за мир. Доказателство за това е фактът, че повече от четиридесет години на континента цари мир.

На 1 януари ние се поздравихме с приемането ни в европейския съюз, макар и да знаехме, че истинската борба за превръщането на страната ни в равностоен партньор на другите европейски срани едва тогава започнa.

Ние знаем, че предстои промяна. За тези, които сме си избрали да останем тук, това е голямо предизвикателство. За някои деца Европа е място за почивка, бъдещ университет или доходна работа за изучил в България специалист. Пътят е дълъг и труден, но важното е, че поставихме началото. Сега всичко зависи изцяло от нас. Бъдещето е такова, каквото си го изберем сами. Ние не искаме пред себе си граници. Искаме да бъдем част от обединена Европа, така както от континента Европа. А какво по-хубаво от това да станем част от нещо голямо и значимо, да докажем на всички, че можем да постигаме целите си, а след тях да си поставяме нови – в името на общото добро.
В историята на България има възход и падения  и това, което сме запомнили, е да се учим от грешките си. През вековете българинът е изградил качества, които човечеството уважава – трудолюбие, гостоприемство, толерантност, добронамереност. Ние сме умни и талантливи и можем да докажем себе си пред обединена Европа.

Нека вземем за пример България. От цялата история на страната ми(14 века) тя е имала може би едва 3-4 века истински разцвет. Но това не я прави по – малко достойна от други страни в Европа. България е една от най – старите страни в света. Ето защо вярвам, че в Европа ще настъпи един масов разцвет.

Като един млад човек, който живее в това съвремие, си имам една представа как ще изглежда Европа след около 10 години.

На първо място ще има по- голяма свобода на действие и осъществяване на всякакви добри идеи. Ще има много организации, които да развиват не само талантите на младите, но и да се разширят взаимоотношенията им с техни връстници от различни страни в Европа. Всичко ще е насочено към обединение на европейските страни и приятелска взаимопомощ. По този начин ще се избегнат конфликтите между страните и ще се подсили традиционния дух на всяка една от държавите.Това е една невероятна идея, защото ще бъдем първият континент и земя, където ще има едно приятелско обединение. Отново ще даваме пример на останалите по света.

Вярвам , че една такава Европа ще ни  научи не само да сме по – добри и амбициозни, но и да вярваме в утрешния ден. Убедена съм, че повечето хора по земята мечтаят за един такъв по- добър, по- усъвършенстван и сигурен свят, в който да отгледат децата и внуците си. Също така разчитам на себе си  и всички умни хора от България да помогнем на променяща се Европа. А в същото време да докажем, че българите заслужават подобаващо място сред развитите европейски страни.

Незнам до каква степен нашата страна – България, би се справила с едно такова предизвикателство, като се има в предвид какви са Балканските нрави, и най-вече българските… Та нали с пътешествието си из Европа, точно Бай Ганьо е прославил Балканския народ и в частност българщината!
Лично аз, не бих оценила влизането в Европейския пакт като абсолютна привилегия, но и не мога да кажа, че няма да съм щастлива ако това стане.
Наистина членките на съюза имат права, с които не могат да се похвалят редица други държави. Наистина е голяма привилегия да можеш свободно да изразяваш мнението си; да се трудиш и образоваш свободно; да полагаш грижи за здравето не само на себе си, но и на семейството си; работодотелите да ценят в тебе не само трудещия се, а и знаещия човек ,да избираш и да бъдеш избиран… Свободното мислене е важно не само за техническия прогрес, а и за бъдещето развитие на целия Свят. Е тогава с гордост бих казала, че съм Гражданин на Обединена Европа.
Звучи „Одата на радостта“. Това ми напомня, че всички ние сме хора, родени под едно небе – небето над Европа. Радваме се и тъжим за едни и същи неща  и имаме общи надежди и желания. Важното е, където и да „отидем“, било то в Европа или НАТО, да си „останем у дома“, да си останем българи и да запазим българското в себе си!

Ето какво е за мен Европа и какво бих искала да бъде – Европа на обединените нации, Европа на сбъднатите мечти, и каква бих искала да бъде България като част от Европа и нека не забравяме че във всеки човек има поне малко европейски дух и всеки трябва да го потърси в себе си и да го обогати с думи, подвизи и дела.

„Какво е Европа за нас“

Ирена Немчова, 11 клас, СОУ „Кирил и Методий“ – гр. Якоруда

„Европа не е място, а идея“- твърди френският философ и публицист Бернард Хенри Леви, а от опит знаем, че идеите са като новородени деца – всеки възпитава рожбата си чрез своите принципи и пречупва мисленето й през собствения си светоглед, така че тя да се превърне в един мини-модел на вътрешния свят на своя родител. По подобен начин и една идея, идеята за Европа, е възпитана и облечена различно от съзнанието на всеки един европеец…
Европа за мен e граховото зърно под многобройните многонационални дюшеци и завивки, което ни държи будни и съвестни и представлява един каляващ изпит за нашата същност. Понякога ни е неудобно, от време на време получаваме болки в гърба, но нейният импулс преминава през всички прегради и в крайна сметка обединена Европа и конкретно Европейският съюз, една наднационална форма на държавно управление, се оказват едно ниво над отделните държавни институции, като по този начин могат да се постигнат едновременно съкровените идеали за обединение, демокрация, равнопоставеност и сътрудничество, но и да се заситят апетитите за развитие на търговията и уравновесяване или поне подобряване на икономиката на държавите от Стария континент.

Европа е като 50 сантиметрово въже. Защо ли? Ако си спомним легендата на Кубрат за лозовите пръчки, които поотделно се чупят лесно, но заедно не се огъват, непременно ще свържем идеята за обединеност с въжето, което ще държи заедно купчинката събрани пръчки. Тук не става въпрос за сливане или сплавяне на отделните страни, на техните култури или на държавния организъм, а за съвместното им функциониране, което да дава щедри плодове и да построява по още едно стъпало към напредъка и развитието им. Не случайно за мото на Европейския съюз е избрана латинската фраза In varietate concordia, която в превод означава „Единство в многообразието“.

Европейският съюз обединява много народности,много култури,езици,но също така обединява много каузи,много отговорности,много проблеми.Всяка една страна спазва своята национална идентичност,но също така е пряко свързана с останалите.В ЕС всички страни си помагат финансово,но и помагат за разрешаването на различни проблеми.Например Европа се бори за опазването на околната среда,за справянето с проблемите с глобалното затопляне и т.н.

Европа за нас, от една страна е сбъдната мечта, а от друга – един много далечен блян.Сбъдната мечта заради това, че вече сме пълноправни членове на Европейският съюз, нещо,  към което страната ни се стреми от доста време.Цел,която повечето от нас искаха да постигнат на всяка цена,без да се замислят дали заслужаваме сбъдването й и дали сме готови за трудностите след това.Дали бихме могли да сме полезни на Европа или бихме били в тежест,дали начина на мислене и ценностите ни са достатъчно добре развити в правилна насока,за да бъдем достойни да се обвържем в съюз като този.И все пак мечтата вече е реалност.Но освен сбъдната мечта, Европа е и един много далечен блян.По отношение на много неща страната ни има в какво да се подобрява,но аз вярвам че с общи усилия ще се справим.

Какво получавамe от Европа? Вавилонската кула е символ на дързостта на хората. Легендата разказва, че те се опиянили от своята сила и пожелали да достигнат съвършенство. Тогава Бог ги наказал да говорят на различни езици. А сега Европа отново ни дава неповторимата възможност да говорим на общ език – езикът на толерантността. Знаейки този език, ще бъдем разбрани из цяла Европа. Дано само ние несъвършените хора отново да не сторим подобна грешка…

Европа е не само идея, тя е идеалът, към който са устремени стъпките ни. Тя е справедливата везна, на която делата тежат повече от думите, както хората, независимо националността, повече от всичко. Не случайно толкова обсъждан бе наскоро ратифицираният Лисабонски договор, който има за цел да защитава повече правата на гражданите, да утвърди функционирането на европейските институции, да ускори процеса на приобщаване на новите страни-членки като България. Договорът срещна позитивни и одобрителни отзиви из цяла Европа и при откриването на церемонията за подписването му португалският премиер Жозе Сократеш  заяви: „Този ден ще остане в историята като ден, в който се отварят нови пътища на надежда за постигането на европейско споразумение“.

И все пак… какво е Европа? Топлото майчино крило, което ни изхвърля от гнездото, за да се научим да летим, но и в което се сгушваме, когато сме паднали за първи или пореден път? Може би знакът за равно, когато сложим плюсове между различните държави на континента? В крайна сметка Европа сме ние самите, защото без нас, без нашите общи усилия, мечти, воля, упоритост, толерантност, обич и подкрепа един към друг Европа щеше да си остане само думата, обозначаваща континента ни, а не да се превърне в идеята за цяло едно общество от нации, които реализират своите общи цели под знака на единството…

Европа – това е част от пътя, който всички ние трябва да изминем. Затова Европа трябва да влезе в нас със своите ценности и идеали. И тогава ние ще се приближим до решението на задачата и ще постигнем бленуваното щастие. Заедно ние ще достигнем и до по-доброто бъдеще, което заслужаваме.

Какво е Европа за нас?

Европа е един от най-старо населените континенти. Тук народите са със специфични традиции и обичаи отвърдени във времето. В Европа има 27 малки и големи държави, обединени от културните ценности на своите предци. Разделението от граници между тези държави, обаче не бива да прекъсва връзките между народите. По този начин се осъществява един прогрес и развитие на всяка нация. Тази връзка между държавите става възможна при учредяването на Европейския съюз на 1 ноември 1993г.Tова е организация, която има за цел обединението и спомагането на развитието на европейските страни.

В ЕС се спазват принципите за свобода, равенство, зачитане на човешките права и свободи. Има стремеж за борба с дискриминацията и различията. Обединението прави европейските страни по-силни, с по-добре развити икономика, култура, образование. Всички европейци се стремят да преодолеят различията помежду си, за да постигнат целите си. Затова все по-често се говори за евроинтеграция, т. е. приспособяване на европейските страни към общи ценности и стремежи.

ЕС дава шанс за развитие на всички страни-членки. Отварят се границите между държавите и по този начин се осъществяжа свободно преминаване на хора, услуги, стоки. Това подпомага развитието на всяка страна.дава се шанс за на хората да опознаят културите на другите страни, които са част от голямото европейско семейство, да получат добро образование и реализация извън страната си.

ЕС създава различни програми за подобряване на икономиката, образованието, здравеопазването, политиката и други сфери в обществения живот. Има стремеж към максимално доброто използване на европейските фондове и помощи, целящи прогрес. Много добра и хуманна цел на ЕС е подпомагането за интеграция на хората в неравностойно положение и проблеми. Това създава условие всички европеици да се чувсват горди, че са част от голямото европейско семейство.

Чрез различни програми се подпомага развитието и познанията на учениците. Например моето училище е част от европейски проект, в който учениците се занимават с различни дейности – театрални, за журналистика, пеене, спорт, крайзнание. Те имат за цел не само развитието на учениците в дадената насока на дейността, но и да развият светогледа и стремежите на децата към образование. Аз съм част от този европейски проект, като участвам в театралната група като смятам, че по този начин времето ми ще бъде заето от нещо обогатяващо и полезно.

ЕС е пример, че обединението прави силата. Всички страни трябва да се стремят да затвърдят по положителен начин европейската идентичност. Постженията и ценностите на европейците трябва да тласкат всяка нация към развитие и взаимно разбиране между европейките граждани. Целите за развитие на европейските страни ще се постигнат единствено чрез съвместна работа и сътрудничество на всеки европеец.

За мен Европа е мястото, където хората се стремят към обединение и постигане на един по-добър живот. Това е мястото, където се зачитат равенството и стремежът към прогрес.

Соня Венциславова Джурелова, 11 клас

СОУ“Димитър Благоев“ , г. Доспат

Публикувано в Без категория. Leave a Comment »

Д-р Андрей Ковачев: Черноморската стратегия е изключително важна за сигурността на гражданите на ЕС

В Европейския Парламент в Брюксел днес се проведе публично изслушване на тема „Стратегия на ЕС за Черно море“ с участието на евродепутати, представители на Европейската комисия, учени и експерти.

Изслушването беше организирано от Комисията по външна политика на ЕП (АФЕТ) и иницииирано от  Андрей Ковачев, председател на Българската делегация в Групата на ЕНП(ГЕРБ) и член на АФЕТ, както и от румънския му колега Траян Унгуреану, който е избран за докладчик по темата.

Огнян Минчев – директор на Института за регионални и международни изследвания и основен лектор във форума, изтъкна стратегическото значение на Черноморския регион, най- вече по отношение на сигурността и енергийните доставки на ЕС. По думите му, членството на България и Румъния в Евросъюза превърна региона на Черно море в интегрална част от ЕС и е крайно време тригодишната синергия за този регион да се превърне в стратегия.

Предизвикателствата там са много, свързани с тлеещите  междуетнически и религиозни конфликти, с тревожните тенденции за хегемония от страна на Руската федерация и Турция, с регионалните кризи и военните натрупвания. Българският политолог изтъкна още сериозните проблеми с морската сигурност и трансграничната престъпност. Всичко това изисква спешната необходимост от много по- голям ангажимент от страна на ЕС. Огнян Минчев е категоричен, че политическият гръбнак за нормализиране на ситуацията в Черноморския регион трябва да бъде укрепването на отношенията с Русия. Брюксел трябва да положи усилия не само за сближаване, но за дългосрочно сътрудничество с Москва.

За Лаура Делкур от Института за международни отношения и стратегии, е много важно, ЕС да подкрепи с всички средства демократичните и икономическите реформи, билатералните отношения и гражданските общества там с оглед осигуряването на стабилност в региона.

„Синергията е необходима,  но тя трябва да бъде финансово обезпечена и разходите да бъдат правени ефикасно.

В Източна Европа нерядко се натъкваме на проблеми в усвояването на наличните средства“, посочи в изказването си  д-р Андрей Ковачев. Той си позволи критиката, че “ ние добре говорим , привеждаме реторични аргументи, но твърде често нищо не става на практика“. Българският евродепутат изтъкна колко важно и необходимо е трансграничното сътрудничество в региона.

„В региона има твърде много замразени конфликти и ЕС би трябвало да играе много по- активна роля. Тя трябва да се възползва от новата си външна служба и от клаузите на Лисабонския договор така, че да бъде не само донор, но и активен участник в урегулирането на конфликти.“

Д-р Ковачев призова колегите си от ЕП да помислят, как ЕС да ангажира всички заинтересовани страни в региона, без да намали своето влияние там.

Публичното изслушване беше част от подготовката на доклад, който ще бъде представен в пленарна зала до края на годината. От своя страна Андрей Ковачев е избран за докладчик на ЕНП по становището „Стратегията на ЕС за Черно море“ в Комисията по регионално развитие.

Публикувано в Без категория. Leave a Comment »

Taiwan, China should strengthen mutual trust: MAC head

Brussels, Sept. 14 (CNA) Mainland Affairs Council Chairwoman Lai Shin-yuan said Tuesday at the European Parliament that Taiwan and China must enhance mutual trust before initiating political and military negotiations, but that now is not the right time to embark on such negotiations under the current circumstances.

After giving a speech titled „Peace, Democracy and Prosperity:
The Utmost Conjunctions of ROC Mainland Policy and EU Development Experience, “ Lai, the first Taiwanese official to deliver a speech at the European Parliament, took questions from the European parliamentarians.

Andrey Kovatchev, for Bulgaria, asked whether, given that China has deployed more than 1,000 missiles aimed at Taiwan, the two sides will negotiate on this issue and if there is a hotline between Taiwan and China.

Lai replied that for the time being, negotiations between Taiwan and China are focused on economic and trade topics that are closely related to the wellbeing of the people on both sides of the Taiwan Strait and that she expects these issues to continue to dominate cross-strait talks for the foreseeable future.

On the hotline issue, Lai said that since Taiwan and China have signed 14 agreements, the two governments have established direct channels of communication between the two sides with regard to the agreements.

Charles Tannock of the United Kingdom, who is chairman of the European Parliament-Taiwan Friendship Group, said that Taiwan’s defense minister told him during a visit to Taiwan last year that there is a hotline between retired military generals from Taiwan and China but no direct communication channel between the serving generals on the two sides.

Asked to give a definition of the cross-strait status quo, Lai said that it means „no unification, no independence, and no use of force.“

Taiwan identifies itself as a country titled the Republic of China, while China identifies itself as the People’s Republic of China. The two sides do not officially recognize each other because there is still a sovereignty dispute, Lai explained.

According to the ROC Constitution, the ROC is an independent, sovereign country and it maintains formal diplomatic relations with 23 countries, Lai noted, adding that instead of calling for mutual recognition, Taiwan is pursuing „mutual non-denial“ with China.

Since the sovereignty dispute has been shelved for the moment, what Taiwan’s government wants to do is create a long-term peaceful environment across the strait that will be conducive to the country’s development, she said.

President Ma Ying-jeou’s stance that Taiwan’s future must be determined by its people is widely accepted by the country’s people, Lai added. (By Tsao Yu-fan and Y.L. Kao) ENDITEM/J

Публикувано в Без категория. Leave a Comment »